Пасивното пушене носи по-висок риск за бременни, деца и хора, страдащи от астма, сенна хрема, бронхит, белодробен емфизем, сърдечни заболявания.
ДЕЦА И БРЕМЕННИ ЖЕНИ

Пушенето на цигари при бременни жени увеличава риска от недоносеност, спонтанен аборт и тежки усложнения (преждевременно пукване на околоплодния мехур, откъсване на плацентата, предлежаща плацента превия, внезапна смърт на бебето, вродени малформации), заплашващи живота, както на детето, така и на майката.

Недоносеността, раждането на мъртъв плод и вродените аномалии са по-чести, когато бременните жени са били изложени на тютюнев дим. Много бебета на бременни пушачки се раждат преждевременно и с тенденция към по-ниско тегло, което увеличава риска от ранна смърт на детето, респираторен дистрес-синдром и други дихателни усложнения при новороденото. Белите дробове на децата са по-малки, а тяхната имунна система е по-слабо развита, което прави по-вероятно развитието на инфекции на техните дихателна система и уши, предизвикани от тютюневия дим като болестотворните въздействия на пасивното тютюнопушене са обикновено по-големи, когато и двамата родители пушат. Най-значими негативни ефекти, установени при проучвания на голям брой деца са хронична кашлица, храчки и хрипове, повишен риск от възпаление на долните дихателни пътища като бронхит, пневмония и бронхиолит. Новите случаи на астма при деца на родители пушачи са с 50-100% по-чести, а пристъпите им са по-чести и по-мъчителни. При деца на майки пушачки възпаленията на средното ухо са по-чести, в т.ч. с последващо отслабване на слуха.

ПАСИВНИ ПУШАЧИ

Пасивното тютюнопушене („недоброволно тютюнопушене", „излагане на вторичен тютюнев дим", „излагане на среда с тютюнев дим"), представлява вдишване на комбинацията от страничния дим на тлеещата цигара (материалът, освободен директно във въздуха от горящия край на цигарата и това, което се разсейва през цигарената хартия) и издишания дим от пушача на цигари (струята, която се получава от издишания от пушача директно вдишан дим през устния край на цигарата). Продуктите, проникващи в белия дроб на пушача чрез главната димна струя, се пречистват частично, тъй като преди това минават през неизгорялата част на цигарата и нейния филтър. Продуктите от страничната димна струя, обаче, попадат директно във въздухa. Поради бавното тлеене на цигарата, непрекъснато отделящият се дим от края ú е значително по-токсичен. Това е димът, който непушачът и пушачът вдишват в най-голям обем - 89% от въздуха в помещението, а токсичните вещества в него са в значително по-високи концентрации, отколкото се съдържат в дима, директно всмукан от цигарата и издишан след това.

Цигареният дим е причина за редица здравни проблеми у пасивните пушачи, възникващи при престой в задимено помещение: кашлица, главоболие, дразнене на очите, дразнене на гърлото, кихане и отделяне на секрет от носа, гадене, дихателни нарушения, ускорена сърдечна дейност.

Увеличението на риска при пасивни пушачи е значимо – 25-30% увеличение при сърдечносъдови заболявания, 20-30% увеличение на риск за развитие на рак на белия дроб.