Тютюнопушенето все още отнема живота на 6 млн. души годишно, казва началникът на Клиника по медицинска онкология към УМБАЛ “Сърце и мозък”- Плевен

– Доц. Чилингирова, през февруари Европейската комисия публикува Европейски план за борба с рака. Вие сте първият български експерт, участвал в публично изслушване на Комисията в Европарламента. Каква е основната му цел?

– Целта на Европейския план за борба с рака е да предложи помощ и конструктивни решения за всяка стъпка по пътя за справяне с болестта. Структуриран е около 4 ключови области на действие – превенция, ранно откриване, диагностика и лечение, качество на живот на пациентите с онкологични заболявания и на преживелите такива.

През следващите години той ще се съсредоточи върху научните изследвания и иновациите, ще използва потенциала на дигитализацията и новите технологии и ще мобилизира различни финансови инструменти в подкрепа на държавите членки.

Това ще даде възможност за споделяне на опит и ресурси в целия ЕС, което би предоставило на държави, региони и градове сходни възможности и капацитет за справяне с този обществено значим проблем. Планът цели и подпомагане на изследователите в обмяната на опит, достижения и концепции между всички държави членки, което ще гарантира на пациентите в целия ЕС, че ще могат да се възползват от по-добри грижи и лечение.

Очаква се новата амбициозна програма EU4Health и други инструменти на ЕС да осигурят финансова подкрепа на държавите членки в усилията им да направят здравните си системи по-стабилни и способни да се справят с рака.

– Кои са основните насоки, които България трябва да следва, за да подобри усилията си в тази битка?

– Широк спектър от политики на ЕС ще подкрепи плана за борба с рака с дигитализация, научни изследвания и иновации като отправна точка за нов подход към онкологичните грижи. Действията ще обхващат различни области на политиката. Ще има международни сътрудничества и работа със СЗО и Международната агенция за изследване на рака. Придържането на всяка държава, в това число и България, към основните цели на плана дава ясна насока за оптимални действия в успешната борба с рака.

– Франция е пример в борбата и превенцията на ракови заболявания. Страната има традиция в прилагането на антираков план, създаден през 2003 г., и сега е лидер в тази област. Можем ли да вземем примери, които да приложим и у нас?

– Да, Френският национален институт по онкология е водещата здравна и научна агенция за борба с рака във Франция. Той обединява представители на държавата, благотворителни организации, здравноосигурителни каси, научни и изследователски организации и болничното здравеопазване. Всички споделят обща цел за намаляване на заболяемостта и смъртността от потенциално предотвратими видове рак и подобряване качеството на живот на онкоболните. Институтът има интегриран подход, обхващащ всички измерения за контрол и интервенция.

Всеки вече утвърден и доказал се във времето модел е добър пример и основа за разработване на успешна стратегия и в България. Вярвам, че страната ни има капацитет да позиционира правилно подобен план в контрола на заболяването и стимулиране на иновациите, защото те са двигателят за всяка промяна.

Координацията между отделните онкоцентрове и правилното боравене и анализиране на огромното количество данни са от важно значение, за да бъдат дейностите максимално ефективни. Популяризирането на темата за онкологичните заболявания както и подаването на точна медицинска информация също са от съществено значение за подобряване на здравната култура, а оттам и на общественото здраве.

Една от най-добрите стратегии за борба с рака са превенцията и скринингът. Не всички европейски държави имат всеобхватни скринингови програми за белодробния карцином, но данните в полза на тази стратегия се увеличават ежедневно и затова тези програми трябва да залегнат в здравната ни стратегия. Друг аспект е равният достъп до качествени медицински грижи по време на активното лечение и проследяването. Важна цел е и разработването на адекватни процедури за грижи за хора с редки онкозаболявания, с генетично предразположение, възрастни пациенти, деца и подрастващи. Както аз, така и колегите ми, които работим с онкоболни пациенти в болница “Сърце и мозък” в Плевен, следваме тези принципи. Наш приоритет е пациентите ни да получат своевременна и коректна диагноза и да продължат без забавяне лечението си по световни стандарти.

Крайъгълният камък във всяка стратегия, както и в борбата с коварното заболяване, остават научните изследвания. Инвестицията в проекти от ключово значение като геномни изследвания, експериментални модели и терапии, имунология и др., позволява превръщането на открития като диагностични инструменти и персонализирано лечение в иновативни предимства за пациентите и подобрява качеството им на живот. Нашият център открито насърчава прогреса и иновацията в медицината и предоставя възможности за реализация на различни научни проекти, на млади лекари и изследователи.

– Седи ли на дневен ред създаването на национален антираков план и на раков регистър в България? Страната ни е сред малкото в ЕС, която все още няма такива.

– Не всички държави разполагат с достоверен и качествен раков регистър, насърчаването на какъвто е приоритет на Глобалната инициатива за развитие на раковите регистри. В България от друга страна регистрацията на злокачествените заболявания е задължителна от 1952 г. Тогава започва изграждането на специализирана онкологична мрежа, състояща се от междуокръжни онкологични диспансери и Научноизследователски онкологичен институт в София.

Съвременната структура на мрежата за регистрация на тези заболявания включва както Национален раков регистър, така и регионални ракови регистри. Националният раков регистър покрива територията на цялата страна. Данните в него постъпват от районните регистри, които събират информация за пациентите, диагностицирани и лекувани в болниците на тяхната територията. В последните години публикуваните данни са с известни условности, тъй като по различни причини се отчита спад в регистрацията на злокачествените заболявания и регистърът не винаги е в състояние да предостави актуална, пълна и точна информация.

Поради растящата икономическа и социална тежест на онкологичните заболявания се препоръчва да се обърне особено внимание на няколко ключови аспекта, между които ефективен контрол, превенция, скрининг, терапевтично поведение и национални стратегии за борба с тези заболявания. В идеалния случай всеки национален план за борба с рака започва със събиране и анализ на данните за тежестта на заболяването, разпространението, рисковите фактори, текущия капацитет и ефективност на здравната система. Важно значение на международно и национално ниво за правилен подход в борбата с онкологичните заболявания имат раковите регистри и данните за разпространение на заболяванията. Т. нар. национален антираков план в България е от изключително значение и е въпрос на обществен, политически и научен приоритет такъв да бъде общоприет и припознат.

– Терапиите също се развиват, добавяйки години живот на пациентите. иРНК ваксините имат потенциал в тази насока. Какво е мнението ви?

– Съвременната медицина приема, че ракът е заболяване и на генома и че генетичните изследвания и терапии биха дали ключа към успешния алгоритъм на лечение. Генетичното разнообразие определя хетерогенността на туморите, като подчертава ролята на генетичния анализ за адекватен подход в диагностиката и терапията.

Учените изследват и т.нар. иРНК технология като нов подход в лечението на онкозаболяванията доста преди да се приложи в борбата с коронавируса. През 2019 г. биотехнологична компания докладва за първи път клинични данни на база фаза 1 клинично проучване, които показаха, че иРНК би генерирала специфичен имунен отговор при пациенти с онкологични заболявания. А когато е приложен с имунотерпия, този терапевтичен подход е довел до намаляване размера на туморите при част от участниците с метастазирало заболяване. Предстои да получим повече данни.

– Една от целите на плана за борба с рака е превенцията на рискови фактори. На първо място е употребата на тютюн. Целта е до 2040 г. цигари да пушат под 5% от населението. Постижимо ли е за България, която заема челни места по ниво на тютюнопушене в ЕС?

– Въпреки че повечето пушачи знаят, че тютюнопушенето е вредно за здравето им, то все още е водеща причина за преждевременна смърт в света. Отнема живота на над 6 млн. души годишно вследствие на онкологични, сърдечносъдови заболявания, инсулт, хронични белодробни болести. Скорошно проучване показа, че то увеличава риска от развитие на поне 17 други злокачествени заболявания освен карцином на белия дроб, затова успешният му контрол може да спаси милиони животи.

Докато скринингът би довел до намаление на смъртността, то спирането на тютюнопушенето остава най-важната стъпка за намаляване на риска от карцином на белия дроб и преждевременна смърт, но допринася и за подобряване на здравния статус дори при дългогодишни пушачи.

46% от пълнолетните българи ежедневено потребяват тютюневи или свързани с тях изделия, а 89% от тях пушат само цигари, сочат данните от първото по рода си проучване, иициирано от Националната пациентска организация. При тенденциите за увеличаване на случаите на рак на белия дроб тези данни са тревожни. Надявам се планът за борба с рака да повлияе положително да се намали употребата на тютюневи изделия и като експерт по темата за онкология застъпих тезата за скрининг и превенция.

– Все повече експерти и лекари споделят, че бездимните продукти с тютюн или никотин имат място в борбата с тютюнопушенето, ако човек не може да го откаже, намаляйки риска за него. Имат ли роля те и при онкоболните, които не спират да пушат?

– Като лекар и онколог мнението ми за намаляването на риска от тютюнопушенето е то да бъде трайно преустановено. Алтернативата за тютюнево изделие с по-малък риск, което излага пушачи и непушачи на по-ниски нива на вредни и потенциално вредни съставки, е отдавна търсена цел. Логично темата беше широко дискутирана по време на изслушването пред ЕК. Но е важно да разграничаваме различните алтернативи като системи за нагряване на тютюн и електронни цигари.

Редно е обективно да базираме твърденията си на ясни и независими научни данни. За системите за нагряване на тютюн, за които има натрупана релевантна информация, е важно да се уточни, че не са насочени към популацията като цяло, а към дългогодишните пушачи, които не могат или не искат да спрат пушенето, но търсят начин да намалят излагането на вредните ефекти. За пълнолетните пушачи, които също не желаят да се откажат, тези продукти имат потенциал да променят риска в сравнение с продължителното пушене на цигари дори когато остатъчен риск не може да бъде изключен. Нараства и мнението, че пълното преминаване от цигари към продукти с нагряване може да намали излагането на токсични вещества.

Налични са много научни данни от различни проучвания (по-конкретно за продуктите с нагряване на тютюна) за вероятно намален рисков потенциал предвид по-малко токсични вещества, но предстоят още много за валидиране и на дългосрочните ефекти върху човешкото здраве. Времето, необходимо за генериране на епидемиологични и клинични данни в подкрепа на оценката на относителните рискове за здравето, може да отнеме и десетилетия, когато се разглеждат крайни точки като възникване на онкозаболяване.

Агенцията по храни и лекарства на САЩ (FDA) излезе със становище на база реални научни данни за системите за нагряване на тютюн, че не са безопасни, така че хората, особено младите, които не използват тютюневи изделия, не трябва да започват. Проучванията показват, че преминаването от конвенционални цигари към тази система значително намалява излагането на 15 специфични вредни и потенциално вредни химикали. Токсикологичната оценка установява и че спрямо цигарения дим аерозолите са с по-ниски нива на потенциални канцерогени и токсични химикали, които могат да навредят на дихателната или репродуктивната система. FDA завършва научния преглед с издаване на заповед за изменение на риска с информация за намалена експозиция.

Редица научни институции в различни европейски държави също излизат с тезата, че се отчита промяна в експозицията на токсини при системите с нагряване.

Ако общата експозиция на токсични вещества от тютюневи изделия е надеждно намалена, вредата за населението може да бъде намалена, дори голям брой хора да продължават да използват тези продукти. Но други научни организации като Европейската респираторна асоциация са резервирани и отхвърлят такава възможност.

Въпреки вероятността за потенциално по-ниско излагане на токсини и по косвен път и намален риск в сравнение с цигарите, алтернативните устройства за тютюн не са безопасни и също имат негативен ефект върху здравето. Може и да се докажат като алтернатива на тютюнопушенето, но не са такава на отказването на цигарите.

Източник: 24chasa.bg